Расник-оброка до храма "Св. апостоли Петър и Павел"

Това е един от няколкото оброка в село Расник, общ. Перник. За да достигнете до него трябва да се изкачите на Раснишкия баира на Вискяр планина, който планеристите използват за старт. Мой приятел планерист ме заведе там, за което съм му много благодарна. Усещането , гледката са невероятни!

Зная, че в село Расник има няколко оброка.

Това е оброкът близо до храм "Св. апостоли Петър и Павел"

Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменнен или дървен кръст, каменни плочи, колони.

Оброчищата са разположени върху стари езически светилища от древността, които са били посветени на езически духове и божества.

Оброка се посещава в определен ден от годината, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие.

Задължителен елемент на празника е жертвоприношението. Приготвя се курбан, а с кръвта се пръска оброчния знак, за да бъде чута молитвата и да бъде приета "жертвата". На оброчния знак и около него се палят свещи.

Витоша- от Копитото до Момина скала

С приятели решихме да не изпускаме слънчевия ноемврииски ден и да се разходим по Витоша. Избрахме съвсем лекия маршрут от Копитото до хижа Момина скала. И както се пее в песничката "не е далеч от София, ела и ти!"

Това е табелата пред хижата. Прочетох с голям интерес написаното, научих това:Момина скала е скалисто възвишение на левия бряг на Боянска река, върху което в края на X и началото на XIв. се е издигала средновековна българска крепост.

От едноименната хижа по маркирани пътеки може да се стигне до Златните мостове и Копитото

хижите: " Средец", " Бор", "Боерица", "Кумата", "Острица"

до Черни връх, Бояна, Боянско езеро, Боянски водопад

Оставихме колата на паркинга пред телевизионната кула и естественно започнахме да се оглеждаме, да щракам с фотоапарата и да коментираме.

София-потънала в прах...тази гледка ни натъжи...

Поехме по пътя към нашата цел.
Уникално е! Гъбата е намерила начин да остане незабелязана, повтаряйки украската на кората на брезата!

Пътя е съвсем лек, много приятен за разходка!

Бълващата чешма! Водата не тече, а периодично избълва! Трудно се пие вода, но е забавно!

Пред нас се показа поляната! Широка , гостоприемна, с пейки и маси, шезлонги и спортни площадки!

А когато огладнеете или ожаднеете, заповядайте в ресторанта!
Тук котките предпочитат покрива, а не се мотоят сред клиентите.

След поляната е хижа Момина скала. Първото с което се запознаваме е паметната плоча!

А това е хижа "Момина скала"

Лятото ще поседнем тук, а сега влизаме в хижата къдете се предлагат вкусни гозби.

Охраната на хижата!

Време е да се връщаме в града! Но разходката си заслужава!