15 април 2012 г.

Боянската църква Св. Никола и Св. Пантелеймон

Паметник на културата!!!!
Национална гордост!!!!
Ние Българите има с какво да се гордеем!

       Като всяка година реших да подаря на семейството си екскурзия до някоя природна или историческа забележителност по случай рожденият ми ден. Реших тази година да е до Боянската черква и до Боянският водопад! Тръгнахме ентусиазирано, предстоеше ни да се докоснем до една национална реликва.
      За ориентир до черквата използвахме указателните табели по пътя. Но....се оказа , че няма как да стигнем до Паметника на културата без да спрем, за да ни упътят-първата ни лека болежка относно националните ни гордости!
      Пристигнахме, прочетохме информацията на входа на черквата и нетърпеливо се отправихме към касата за билети! Билет за възрастни 10лв. Оказа се, че няма намаление за пенсионери! За тези хора работили достойно за страната си 30-40 години и с жалки пенсийки (160-230лв) тази национална гордост е непосилна  мечта-за втори път изпитахме болежка.!!
      Заоглеждахме двора на черквата.... пролетните цветенца и тревичката се бореха, опитваха да се покажат под натрупаните листа! Колко по-лесно щеше да им е, ако на есен дворът бе почистен с едното просто гребло!!! Ако бях видяла гребло щях да започна да чистя двора на този паметник на културата стопанисван от държавата!-отново ни заболя!!! Тогава се сетих за двора на манастира Св. Петка в гр. Брезнк-уютно, чисто, подредено, колоритно-място изпълнено с красота и гостоприемство. място за което няма вход 10лв. и се стопанисва от една възрастна жена, място със своето значение в българската история!
      Преди да влезем чаровен екскурзовод ни пое.Човека доста се ентусиазира когато видя, че не сме платили на касата за екскурзовод. при непрекъснато повтаряне, как от добра воля  заради децата,независимо , че не сме платили той ще разкаже поне малко за достойнствата но черквата. И започна  разказа си- с плам, с възхищение преди да влезем! А вътре останали  сами с него без външни лица, поиска да му платим на ръка и след уточнението продължи ентусиазиран своя разказ!-и отново болка!!!! Тогава се сетих за екскурзоводката в музея в Рилски манастир-гледахме, четяхме и разглеждахме експонатите там и въпреки  , че не бяхме платили тя се зае с дъщеря ми-каза-"за мен ще е престъпление да оставя детето да излезе без да е научило нищо с което да се гордее,че е Българче!" Тази жена не поиска нищо и не позволи да получи нещо на ръка! Тя остана доволна от погледа, реакцията и въпросите на дъщеря ми!!!!   
      След болежките, които изпитахме следваше нещо вълнуващо и неповторимо за 10-те минути в които се докоснахме до сътвореното от боянските майстори! Това е нещо до което всеки българин би трябвало да се докосне през живота си. лично да усети и преживее.За това си казвам-няма да обръщам повече внимание на получените болежки-ще обърна внимание на думите на децата ми-"Мамо, беше страхотно! Българите има с какво да се гордеем!!!!!"





      А до боянският водопад не стигнахме.... не видяхме табели за посоката, но с питане ще стигнем и до там!

17 март 2012 г.

Боярова чешма

Чешмата се намира в село Срацимир, Силистра. През 1926 година Ангел Даскалов, Минчо Бояров и Неделчо Бояров издигат чешмата. Минчо Бояров предоставя част от градината си, за да се направи чешмата. Извора е открит от Илия Христов Бояров и Ангел Петров Даскалов.

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails