Кольо Фичето

Кольо Фичето-един от Великите българи! Роден в Дряново през 1800г. Още 1о годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. От албанските майстори от Корча се учи как се дяла камък. От брациговските майстори се учи как се градят църкви, камбанарии и мостове. На 36 години Уста Кольо Фичете е признат от целия дюлгерски еснаф за майстор.

Кольо Фичето остави на българите църквата "Св. Никола" в Дряново, чешмата в Соколския манастир, Къщата с маймунката и Хана на хаджи Николи във Велико Търново, мостът на река Осъм в Ловеч, каменния мост на река Янтра край Бяла.Снимката е от каменният мост на река Янтра край Бяла

Мостът на Кольо Фичето над река Янтра при град Бяла

Кольо Фичето започва работа по моста над река Янтра при град Бяла през 1865г., завършва го през 1867г. Мостът е популярен като Беленския мост. Обявен е за паметник на културата от национално значение с архитектурно-художествена стойност през 2000година.

Турският управител на Дунавския вилает Мидхат паша възложил на българския майстор да съгради мост, който да свързва Русе, Велико Търново, Ботевград и София. Мостът пресича река Янтра. Той отстой на 1 км от град Бяла Русенска област на пътя между Плевен и Русе.

Мостът е равен със сводове, подобен на старите римски мостове. Има опростена, здрава конструкция. Дължината е 276 метра, ширината е 9 метра, а сводовете са с отвор 12 метра и са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя.

Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.

След наводнение през 1897г. осем свода в средната част са унищожени, остават крайните устои, четири стълба на единия край и един и половина на другия. През 1922-1923г мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове.