Малкият подковонос е строго защитен вид.
Той е най-малкия от европейските подковоноси. Има сивокафява козина отгоре и сивкавобелезникава отдолу.
Този малък подковонос снимах в пещерата Съева дупка. Освен в пещери видът може да бъде срещнат и в населени места.
Има много маневрен, но сравнително бавен полет на около 2 до 5 метра над земята. Ловува близо до убежището си най-много до 5 км от него. Храни се с малки летящи насекоми.
Сравнително социален вид, но през лятото мъжките и женските живеят поотделно. Има лятно и зимно убежище. Стационарен е-прелетите между зимните и летните ужежища не надвишават 15 км. Зимният му сън е от октомври до април, като тогава е поединично или образува редки групи с разстояние между индивидите до 50 см.
През май-юни образува размножителни групи. Бремеността им е около 10 седмици. Ражда по едно голо и сляпо малко между средата на юни и средата на юли. След около седмица малкото отваря очи, а след 3-4 седмици започва да лети. На 6-7 седмици то вече е самостоятелно. Достига полова зрялост на 1-3 години. Доживява до над 20 годишна възраст.
През май-юни образува размножителни групи. Бремеността им е около 10 седмици. Ражда по едно голо и сляпо малко между средата на юни и средата на юли. След около седмица малкото отваря очи, а след 3-4 седмици започва да лети. На 6-7 седмици то вече е самостоятелно. Достига полова зрялост на 1-3 години. Доживява до над 20 годишна възраст. Класификация:клас Mammalia Бозайници
разред Chiroptera Прилепи
семейство Rhinolоphidae Подковоносови
род Rhinolophus Подковоноси
вид Rhinolophus hipposiderus Малък подковонос
В България се срещат 5 вида от семейство подковоноси- голям, малък, средиземноморски, южен подковонос и подковонос на Мехели
Няма коментари:
Публикуване на коментар