29 юли 2010 г.

Водопад Бучалото, Радомир

Водопад Бучалото е единственият водопад в град у нас-град Радомир. Височината му е около 10 метра и е част от река Изворска-ляв приток на река Струма. В най-големите горещини в основата на купола температурата достига до 12 градуса. В скалите преобладава съдържанието на варовик и е под заплаха на ерозия и изветряне.



Около Бучалото територията е облагородена и реконструирана по програма ФАР. Има изкуствено езерце, мостче и места за отдих. За мен обаче бе неприятно да минавам около насядалите хора на масите за да стигна до водопада.

Иван Вазов отбелязва възхищението си в свой пътепис така: " В края на града шурти от твърде високо студена вода-това е знаменитият Радомирски водопад...тая Радомирска Ниагара..."







27 юли 2010 г.

Гъби-от Селимица до Острица, Витоша

От хижа Селимица до хижа Острица са 3,5 км. По пътя се радвах на разнообразието от гъби. Не съм навлизала в гората, а снимах само тези, които срещнахме вървейки по пътя. За съжаление не всички снимки се оказаха добри така, че само малка част от горските красавици мога да покажа.
чудесна маскировка















Пътя ни минава покрай тази каменна река.
Оправям косата и продължаваме.
Поглед към язовир Студена.





Стани бере боровинки.

Дървесни красавици
и малко информация за хижа Острица. Но на хижата не очаквайте да ви предложат чай или кафе...по скоро ще ви поискат цигари...







22 юли 2010 г.

Кольо Фичето

Кольо Фичето-един от Великите българи! Роден в Дряново през 1800г. Още 1о годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. От албанските майстори от Корча се учи как се дяла камък. От брациговските майстори се учи как се градят църкви, камбанарии и мостове. На 36 години Уста Кольо Фичете е признат от целия дюлгерски еснаф за майстор.
Кольо Фичето остави на българите църквата "Св. Никола" в Дряново, чешмата в Соколския манастир, Къщата с маймунката и Хана на хаджи Николи във Велико Търново, мостът на река Осъм в Ловеч, каменния мост на река Янтра край Бяла.Снимката е от каменният мост на река Янтра край Бяла

21 юли 2010 г.

Мостът на Кольо Фичето над река Янтра при град Бяла

Кольо Фичето започва работа по моста над река Янтра при град Бяла през 1865г., завършва го през 1867г. Мостът е популярен като Беленския мост. Обявен е за паметник на културата от национално значение с архитектурно-художествена стойност през 2000година.
Турският управител на Дунавския вилает Мидхат паша възложил на българския майстор да съгради мост, който да свързва Русе, Велико Търново, Ботевград и София. Мостът пресича река Янтра. Той отстой на 1 км от град Бяла Русенска област на пътя между Плевен и Русе.
Мостът е равен със сводове, подобен на старите римски мостове. Има опростена, здрава конструкция. Дължината е 276 метра, ширината е 9 метра, а сводовете са с отвор 12 метра и са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя.

Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан.


След наводнение през 1897г. осем свода в средната част са унищожени, остават крайните устои, четири стълба на единия край и един и половина на другия. През 1922-1923г мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове.















20 юли 2010 г.

"Приказка за усмивката" стихове Пепа Николова



Приказка за усмивката


Усмивката почука,
Но кой да и отвори?
Обади се капчука,
мърморейки-отгоре.
Разбуди светлината
протегнато лениво
във изгрева прозрачен.
И сенки срамежливо
се скриха във ъгал прашен.
А горе, в синевата,
от слънцето отвита
огледа се земята.
Настръхнала ,тревата,
във утрото измита,
погледна към небето:
"Ах, колко съм красива!
Росата ми отива."
Усмихна се - щастлива.
Засмя се и земята-
тъй горда от тревата,
откърмена от нея.
В небето се зарея
усмихнало се ехо.
И пръсна се далеко,
далеко над земята,
във песен неизпята.
Светът я чу-разбуден,
заслуша се-учуден
и каза на капчука:
"Усмивка ли почука?"
А той му се усмихна
и весело откликна:
"Усмивката донесе
и щастие, и песен,
и слънце във сърцето,
и обич във небето".
Светът се позамисли
и после каза вещо:
"Усмивка, хм...
ВЕЛИКО НЕЩО"!














LinkWithin

Related Posts with Thumbnails