Водопад Бучалото е единственият водопад в град у нас-град Радомир. Височината му е около 10 метра и е част от река Изворска-ляв приток на река Струма. В най-големите горещини в основата на купола температурата достига до 12 градуса. В скалите преобладава съдържанието на варовик и е под заплаха на ерозия и изветряне.
Пътуванията ми в България със снимки и впечатления! История, природа и маршрути! Личности! Спорт и хобита!
29 юли 2010 г.
27 юли 2010 г.
Гъби-от Селимица до Острица, Витоша
22 юли 2010 г.
Кольо Фичето
Кольо Фичето-един от Великите българи! Роден в Дряново през 1800г. Още 1о годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. От албанските майстори от Корча се учи как се дяла камък. От брациговските майстори се учи как се градят църкви, камбанарии и мостове. На 36 години Уста Кольо Фичете е признат от целия дюлгерски еснаф за майстор.
21 юли 2010 г.
Мостът на Кольо Фичето над река Янтра при град Бяла
Кольо Фичето започва работа по моста над река Янтра при град Бяла през 1865г., завършва го през 1867г. Мостът е популярен като Беленския мост. Обявен е за паметник на културата от национално значение с архитектурно-художествена стойност през 2000година.
Турският управител на Дунавския вилает Мидхат паша възложил на българския майстор да съгради мост, който да свързва Русе, Велико Търново, Ботевград и София. Мостът пресича река Янтра. Той отстой на 1 км от град Бяла Русенска област на пътя между Плевен и Русе.
Мостът е равен със сводове, подобен на старите римски мостове. Има опростена, здрава конструкция. Дължината е 276 метра, ширината е 9 метра, а сводовете са с отвор 12 метра и са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя.
20 юли 2010 г.
"Приказка за усмивката" стихове Пепа Николова
Приказка за усмивката
Усмивката почука,
Но кой да и отвори?
Обади се капчука,
мърморейки-отгоре.
Разбуди светлината
протегнато лениво
във изгрева прозрачен.
И сенки срамежливо
се скриха във ъгал прашен.
А горе, в синевата,
от слънцето отвита
огледа се земята.
Настръхнала ,тревата,
във утрото измита,
погледна към небето:
"Ах, колко съм красива!
Росата ми отива."
Усмихна се - щастлива.
Засмя се и земята-
тъй горда от тревата,
откърмена от нея.
В небето се зарея
усмихнало се ехо.
И пръсна се далеко,
далеко над земята,
във песен неизпята.
Светът я чу-разбуден,
заслуша се-учуден
и каза на капчука:
"Усмивка ли почука?"
А той му се усмихна
и весело откликна:
"Усмивката донесе
и щастие, и песен,
и слънце във сърцето,
и обич във небето".
Светът се позамисли
и после каза вещо:
"Усмивка, хм...
ВЕЛИКО НЕЩО"!
Абонамент за:
Публикации (Atom)