30 юни 2010 г.

Прилеп: Малък подковонос-Rhinolophus hipposideros /Bechstein, 1800/

Малкият подковонос е строго защитен вид.
Той е най-малкия от европейските подковоноси. Има сивокафява козина отгоре и сивкавобелезникава отдолу.
Този малък подковонос снимах в пещерата Съева дупка. Освен в пещери видът може да бъде срещнат и в населени места.
Има много маневрен, но сравнително бавен полет на около 2 до 5 метра над земята. Ловува близо до убежището си най-много до 5 км от него. Храни се с малки летящи насекоми.
Сравнително социален вид, но през лятото мъжките и женските живеят поотделно. Има лятно и зимно убежище. Стационарен е-прелетите между зимните и летните ужежища не надвишават 15 км. Зимният му сън е от октомври до април, като тогава е поединично или образува редки групи с разстояние между индивидите до 50 см. През май-юни образува размножителни групи. Бремеността им е около 10 седмици. Ражда по едно голо и сляпо малко между средата на юни и средата на юли. След около седмица малкото отваря очи, а след 3-4 седмици започва да лети. На 6-7 седмици то вече е самостоятелно. Достига полова зрялост на 1-3 години. Доживява до над 20 годишна възраст.
Класификация:клас Mammalia Бозайници
разред Chiroptera Прилепи
семейство Rhinolоphidae Подковоносови
род Rhinolophus Подковоноси
вид Rhinolophus hipposiderus Малък подковонос
В България се срещат 5 вида от семейство подковоноси- голям, малък, средиземноморски, южен подковонос и подковонос на Мехели

Дървесни гъби-снимки на различни видове

Не винаги забележими, но впечатляващи!













27 юни 2010 г.

Зелен гущер - Lacerta viridis Laurenti 1768

Класификация: вид: Lacerta viridis Зелен гущер
семейство: Lacerditae Гущерови
разред Squamata Люспести
клас Reptilia влечуги
В България има два подвида. Срещат се в цялата страна до 1200м надморска височина по сухи и слънчеви места, скалисти и песъчливи поляни.
Характеристика: Цвета на Зеления гущер варира в зависимост от възрастта и условията на живот. Младите са сивокафеникави с светли точици. С израстването си те позеленяват, особено мъжките, които придобиват ярко зелен цвят на гърба с черни или жълтеникави точки и петна. Женските също са зеленикави, но се срещат и кафеникави. При мъжките коремът е жълт и гърлото синьо. При женските коремът е бял и гърлото бяло до жълтеникаво. Достигат дължина до 38см. Опашката заема до 2/3 от нея.
Хранене: Храни се с насекоми, паяци, дребни гущери дори и мишки. Зеленият гущер не е отровен. Може да ви ухапе, ако го хванете.
Размножаване: В началото на лятото женската снася от 5 до 13 яйца в зависимост от нейните размери. Яйцата са обли с големина до 18 мм. Малките се излюпват след 2-3 месеца. Те са с дължина 3-4 см. и са кафяви.
Любопитно: Древните учени в продължение на векове са смятали, че няма език и се храни с роса, за това е възприеман като символ на мълчанието и мъдростта. В египетската и гръцката символика пък го отъждествявали с щастливата съдба. От римляните е приеман като символ на смъртта и възкресението. Причината за това е, че животното прекарва месеци в зимен сън. В повечето култури гущерът е символ на злото и на дявола, а в запазени антични стенописи древните богове са нарисувани с влечугото в ръка.
Зеленото е цветът на природата, изобилиети и е символ на плодородието. Всеки желае да има в джоба си повече "зелени гущери". :) :):)
Тази снимка направих в дефилето на река Струма.
а тази снимка е от нета.

25 юни 2010 г.

Селска лястовица-Hirundo rustica L

В света има 80 вида лястовици, а в България са 5 вида - Червенокръста, Скална , Градска, Селска и Брегова лястовица. Всичките те са защитени от закона. Латинското наименование на семейство Лястовици е Hirundinidae, разредa e Врабчоподобни - Passeriformes.

Моите приятели от село Срацимир, обл. Силистра Лили и Кольо Колеви имат възможността всяко лято да се радват и наблюдават семейство Селски лястовици. Тези дребни, красиви и полезни птици са си харесали стряхата на техния дом. Селските лястовици са моногамни и след презимуване винаги се връщат на едно и също място.


Размножаване: Изграждат гнездото си плътно и здраво от кал, сламки и мъх. Сместа правят в човките си и я лепят топче по топче. Така гнездото има вид на зид. В зависимост от условията могат да отгледждат 1, а по често 2 поколения. Снасят от 3 до 6 яйца. Мътят в продължение 14-16 дни. Малките напускат гнездото след около 3 седмици,
след което родителите им ги хранят още няколко дни.
За да ги фотографирате се изисква голямо търпение.


Характеристика:Селските лястовици са с размери 17-23 см дължина. Тежат от 16 до 21 грама. Имат слабо изразен полов и възрастов диморфизъм. Мъжкият има синьочерен блясък на горната страна на тялото, които липсва при женската. Челото и гърлото са чернокафяви при мъжката лястовица ,а при женската са ръждиви. През гърдите минава широка черна ивица , а останалата част от гърдите са белезникави. Опашките на възрастните са силно вилообразни и имат бели ивици от външната си страна на крайните опашни крила. Младите са с по-слабо вилообразната опашка, но по окраска приличат на женската. Имат недоразвити крака и почти не ходи. Гласът и е характерно лястовиче цвърчене

Хранене: Храни се изцяло с летящи насекоми, които улавя в полет. Селската лястовица е виртуозен летец. Лети с висока скорост и маневреност.
Снимковият материал е предоставен от Лили и Кольо Колеви.












21 юни 2010 г.

Брезник-Св. Петка, музея

Света Петка, наречена още Параскева живяла през 10-11 век. На нея са посветени десетки храмове и манастири не само в България, а на целия балкански полуостров, Молдова и Русия.Така е именувана и църквата в Рупите, построена от Ванга. Петковден се чества на 14 октомври.
Нейното име на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстовата смърт на Спасителя. Често се изобразява на икони и стеносписи редом със св. Неделя в царски одежди-символ на Възкресението в неделния ден.Снимковият материал е от музейната част на храма "Св. Петка" - Брезник, където са съхранени ценни старинни стенописи и икони.


































Брезник-Св. Петка

Енорийският храм " Св. Петка" се намира близо да центъра на гр. Брезник по пътя към местността Бърдото. Този храм е наследник на средновековен български манастир съществувал до края на XV век. През 1814 г. е изгорен от Кара Феиз, а през 1818 г. е възстановен.
Църквата "Св. Петка" е само една част от изключително богатото наследство от средновековни паметници на културата на град Брезник. Града, които е един от петте града основан от Цар Петър, заедно с градовете Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Град с хилядолетна история. Този път храмът бе отворен. Когато и да сме идвала в Брезник, е бил затворен, което никак не ни харесваше.
Чешмата пред входа.




Бяхме прятно впечатлени от подредения двор на храма.



Чешмата под камбанарията.
А ето и камбанарията в цял ръст.

Света Петка

Камбаната

Време е да влезем, какво ли ни очаква?
Вътрешността на храма е като музей със старинни стенописи. За това и свещи се палят само в предверието.













LinkWithin

Related Posts with Thumbnails